РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Областна администрация Габрово

Коледен подарък

          Саманта и Тара бяха две вече пораснали момичета, които бяха приятелки, откакто се помнеха. Саманта живееше самостоятелно в къща сред природата. Къщата и не беше от най-големите, но като за само момиче на нея и изглеждаше  обширна и много уютна. Всъщност тя не беше сама, за другар имаше своя домашен любимец Рекс. С него всеки следобед излизаха на разходка и живееха щастливо заедно.
           Тара. Тя беше лудо, весело и щуро момиче, което живееше с родителите си.
Тара и Сам не се бяха чували от дълго време и Сам реши да и се обади да се видят. Първоначално Тара не отговаряше, но след това:
                -Ало! Здравей, Сам! - зарадва се тя, като видя изписано името и на дисплея на телефона.
                -Здравей, Тара! Радвам се, че се обади - каза тя и продължи – Бих искала да те видя, да дойдеш вкъщи. Свободна ли си утре?
                -Да, разбира се. Ще се радвам да дойда!
                -Добре! Ще те чакам - каза Сам и затвори телефона.
                На следващият ден Тара се приготвяше да тръгва. Преди това обаче искаше да чуе Саманта, но тя не и отговори на обаждането. Притеснена, Тара тръгна към дома на Сам и когато отиде, завари Сам да лежи на дивана.
                - Здравей, Сам! Как си? Като не ми отговори, се изплаших и веднага тръгнах към теб. - разтревожено говореше Тара.
                -Настинала съм и не се чувствам добре. Много извинявай, че те разкарвах, но не бих искала да те заразя и да си като мен, болна.
                -Чакай, Сам! Никой никъде няма да ходи, ще остана да се грижа за теб. Просто не мога да те оставя в това положение да си сама. - каза Тара и се запъти към кухнята да и направи топъл чай.
                Момичетата бяха като сестри в добро и зло, те се грижеха една за друга и с общи усилия успяха да преборят вируса на Сам.
                Коледните празници наближаваха. Падна голям и пухкав сняг, в който обичаха да играят с Рекс като малки деца. Момичетата ходиха до града, за да купят украса за коледното дръвче и лампички, с които да украсят къщата.
                Приготовленията започнаха. Първо украсиха елхата, след което закачиха лампичките и накрая опекоха коледни курабийки.
                Саманта и Тара заживяха заедно в къщата на Сам. Дни преди празниците Тара реши да се върне у тях, за да поздрави и своето семейство за Коледа. Сам остана вкъщи в очакване на идните дни. След броени часове Тара се прибра.
                -Ето ме! Върнах се, Сам. - затваряйки вратата, се провикна тя.
                -Добре! Влизай, чакам те.
                -Майка ми и баща ми ти пращат поздрави. - каза Тара и седна на дивана до Сам.
                - Благодаря!  Е, какво ще правим утре? - попита тя.
                -Да излезем да купим още нещо.
                -Добре! Тъкмо ще се разходим малко. - каза Сам и двете започнаха да гледат един коледен филм.
                На следващия ден двете момичета излязоха. След дълго обикаляне те влязоха в магазин за играчки. Докато Сам разглеждаше всяка  чудна играчка, съзря как едни дечица от сиропиталището седят и гледат играчките на един дълъг рафт. Сам изтича и извика Тара, за да и покаже децата.
                -Погледни! Колко невинни малки душици стоят пред този рафт с надеждата да имат поне една от тези играчки. - каза Саманта, като и се насълзиха очите.
                -Права си. Те са малки и нещастни, но ние можем да направим Коледата им тази година незабравимо хубава.
                -Ти си права. Ако им вземем на всички по една играчка и сутринта отидем при тях, за да им ги дадем..
                - О-о-о! Те ще бъдат по-щастливи от всякога. - довърши Тара.
                Речено – сторено. Момичетата купиха на всяко по една играчка, а когато се прибраха, Сам отиде в стаята си и като излезе каза:
                -С този плат мислех да си ушия дрехи, но аз имам предостатъчно. Ще е по-добре, ако ушия на децата по едно костюмче.
                -Сам, ти си права и това е чудесна идея.- каза Тара и прегърна своята приятелка.
                До Коледа оставаха броени часове, а момичетата приготвяха подаръците за децата. На сутринта Тара и Сам тръгнаха към сиропиталището. По пътя си срешнаха

 г-жа Иванова. Тя беше тяхна съседка.

                -Добро утро, г-жо Иванова! Весела Коледа! – поздравиха двете момичета.
                - Весела и на вас! Накъде сте тръгнали с тези големи подаръци? – попита жената от любопитство.
                - Ще ги занесем на децата от сиропиталището, защото искаме да ги зарадваме.
                -Браво, момичета! Ще ги зарадвате и още как. – каза жената и отмина.
                Саманта и Тара продължиха по пътя си, а когато стигнаха до сиропиталището, прърво отидоха при директора.
                -Добро утро и Весела Коледа, господине! – казаха момичетата и седнаха в кабинета му.
                -Весела Коледа и на вас, момичета. Кажете с какво да Ви помогна?- попита той.
                -Носим малко подаръци за всички дечица тук. Бихме искали да ги зарадваме, да направим една чудесна Коледа за тях.
                -Момичета, не знам как ще ви се отблагодарим, всички, които сме тук да се грижим за тях?!
                - За нас е чест. - отговориха те и се запътиха към залата при децата.
                Вътре се чуваше детски смях и глъч. Директорът събра всички и им каза:
                -Сксъпи мои, при нас на гости са дошли две момичета, Саманта и Тара.

Децата, помахвайки с ръка, поздравиха двете момичета.
                Тара и Сам започнаха да раздават по една играчка и по едно костюмче на всяко от децата.
                Лицата на тези ангелчета сияеха от радост като лятно слънце. Децата бяха толкова щастливи, че такава радост не се виждаше всеки ден на лицата им. Едно от тях се насочи към Сам и и каза:
                -Бих искала да Ви благодаря от всички ни за щедрите подаръци!
                Със сълзи на очи Сам прошепна:
                -Няма защо, стига да сте щастливи! – и прегърна силно момиченцето.
                Цял ден сиропиталището сияеше от усмивките на децата. Тара и Сам прекараха известно време там, след което се прибраха вкъщи, продължавайки живота си щастливи заедно!