РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Областна администрация Габрово

Приказка за доброто

       Имало едно време….

       Така започва  всяка приказка, но това, което се случи беше неотдавна.

       Живееше едно момче в едно малко градче в подбалкана, то имаше всичко, за което може да мечтае едно дете на неговата възраст-дом, семейство, топло огнище, собствена стая, лаптоп,mp3, хубави дрехи и обувки,винаги искаше повече, когато имаше повече, искаше още повече, но когато загуби всичко осъзна, че дори малкото му е било достатъчно. Един ден това дете на име Том загуби баща си, внезапно и неочаквано, но остави в себе си частица от него, неговите мисли, копнежи, желания, наследи дори неговия почерк и желанието му да достигне връхна точка в живота си, да стане велик човек, чиито дела ще останат в историята, дела, с които хората ще го запомнят и никога няма да го забравят и най-вече наследи великодушната му душа и огромното му сърце, което колкото повече дава, толкова повече получава и може да даде.

       Детето порасна и никога не забрави съветите на своя баща, научи се да обича, да следва целите си и когато се качва по стълбичката на успеха да поздравява тези, които слизат, знаейки, че ще срещне същите тези хора на връщане, научи се да живее в херметизирания отрязък на днешния ден и да обича розите в градината си, вместо да копнее за нещо отвъд хоризонта. Том стана мъж и един ден излезе навън под дъжда, обувките му пропуснаха водата и момчето се ядоса, ядоса се, че не може да си купи нови обувки, беше Коледа, валеше сняг и улиците бяха заледени, тогава момчето се взря в далечината и видя, че към него приближава инвалидна количка, човекът, който я караше беше с два отрязани крака, премина, усмихна се на момчето и му пожела Весела Коледа и щастлива Нова година. В този миг момчето осъзна колко е богато, има си крака. Тази случка запечата следния девиз в паметта му „Ядосвах се, че не мога да си купя нови обувки, докато не срещнах човек без крака” .

Голямото сърце, наследство от баща му, което момчето носеше в гърдите си сякаш точно на този ден в навечерието на най-светлият християнски празник-Рождество Христово, в този миг се събуди.Том  отиде, изтегли всичките си спестявания и тръгна по пустите улици, само скитниците и просяците бяха навън, всички останали празнуваха на топло в домовете си, пред огнището на богата трапеза. Том влезе в най -близкият магазин и накупи топли дрехи, зимни обувки и храна и тръгна сам по безлюдните улици. Раздаде дрехи и обувки на скитниците, храна и вино и на всеки, който го попиташе защо, той отговаряше „защото Бог ги прати”.

        Когато момчето се прибра вечерта у дома бе преизпълнено от щастие, защото човекът е човек тогава, когато прави другите щастливи.

Том седна пред елхата и се взря в снежинките навън, замисли се за изминалата година, заплака, припомняйки си загубата на баща си и се засмя, когато си спомни лицата на скитниците и техните усмивки при вида на дрехите и храната. Казват, че когато на Коледа си направиш равносметка за изминалата година и ако не се засмееш за нещо и не заплачеш за друго, то годината ти е била напразна. Е,за добро или лошо годината на Том не беше напразна, напротив, той страда, но и направи други щастливи, защото имаше голямо сърце и добра душа и пустите булеварди на тази Коледа бяха изпълнени с хора, нахранени, облечени и с усмивки на лицата си.

        Щастието се крие в малките неща-спомни си думите на баща си Том-малкият жест е жест на уважение и е важен за всеки, който може да го оцени, а всеки Човек може, Том се усмихна и вдигна чаша за наздраве с пожелание идната година да е по-добра, да няма бедни, бездомни и нещастни хора и най-вече всички да отворят сърцата си за любовта, защото тя-любовта е извор и колкото повече получаваш, толкова повече даваш и можеш да дадеш, от тази любов, осъзнатата, зрялата и безпределна любов.

 

 

Борис Георгиев Пенков-7 „а” клас