Цъфтят цветя загинали...
Изправят се крака ожулени.
Човекът смело за гордост надава вик
и пада в последен мътен миг.
Къде ще бъдат душите детски...
погълнати днес от телефон.
Къде ще капят сълзите човешки...
Зад онзи стар завой,
Там, където някога от смях кънтяха
стени надраскани с ръце,
Там, където задружно играха
някога те с чисто сърце.
Загива Земята,потъва...
Във пепел и мраз, и в студ.
Умира небето, замръква...
Погълнато от жал и от скръб.
Ще бъдем ли отново сплотени....
Човеци, животни и свят?
Ще бъдем ли отново засмени...
С чисти усмивки и топъл смях?
Ще има ли отново утре...
Или застинало вчера ще висне над нас,
Ще има ли отново слънчево цвете!
Или ще гаснем в черния свят...
Селин Фикрет-16 години Клуб „Журналист“