Администрация

И с т о р и ч е с к о р а з в и т и е

Първите следи от човешко присъствие по тези земи археолозите са открили в пещерите около Дряновския манастир и ги отнасят към времето преди 4000 години - едно от най-ранните поселения на континента. Оттук преминават или отсядат за по-трайно келти, готи, алано-сармати. В 7-ми век преди Христа, по територията на днешната Габровска област се настаняват траките. В периода 176-180 год. в близост до днешното село Гостилица /Дряновско/ съществува древното тържище Дискодуратера. Приелите християнството готи-минорес създават през 4-6 век свое държавно обединение по Габровските земи, активно разпространяват готската азбука, готския календар и превеждат Библията на готски език. От това време е крепостта Градище, в подножието на която е разположен днешния град Габрово.

Много са следите от римската и византийската култури по територията на днешната Габровска област. През 10 век днешното село Батошево /Севлиевско/ и крепостта Витен /или Витата стена, Габровско/ са включени в земите на Първата Българска Държава.
През 12 век при пренасяне на мощите на Света Петка Българска в Габрово и Дряново се изграждат християнски храмове на нейно име и светицата става духовна закрилница на местното население. Традицията да се почита Света Петка Българска е запазена до днес в Севлиево и Дряново, а в Габрово се запазва до началото на 20 век. През 12 век също се документира съществуването на Габрово, Дряново, Трявна и Севлиево като селища от Втората Българска Държава. През 1190 година братята Асеневци изграждат храма "Св. Архангел Михаил" в Трявна, който е запазен и до днес.

Пренасянето на столицата в Търновград повишава многократно значението на старопланинските проходи и местното население, като техни пазители. През 15 век Габрово и Дряново имат статут на дервенджийски селища - територии за пазители на споменатите старопланински проходи. Поради ползваните от тях привилегии, населението им значително се увеличава. С формирането на съзнание за принадлежност към българската народност и свързаните с това борби за държавна, национална и църковна независимост местното население намира специфичните си функции в общия икономически, политически и просветен живот.

Три са основните характеристики:

развитие на занаятите;
създаване и разпространение на килийната просвета, прераснала в новобългарско образование;
възрожденската българска община, която става модел на българската държавност в условията на османско владичество.

В подкрепа на това твърдение са фактите, че през 1835 година Васил Априлов основава в Габрово Първото българско светско училище, чийто приемник днес е Националната Априловска гимназия, а четирите големи селища получават статут на градове и стават центрове на каази (подобни на околии административни формирования).

Занаятите, които се развиват в Габрово през Възраждането са ножарство; кожарство; изработка на съдове от дърво; грънчарство; иконопис; търговия с бубено семе, кожарски изделия, гайтани, сушени плодове, собствена продукция и такава от южните български земи. В Севлиево е развито са кожаро-табашко производство, терзииство, чехларство, мутафчииство. В Дряново - мутафчийство, бояджийство, дограмаджийство и строителство. В Трявна занаятчиите се специализират най-вече в резбарство за нуждите на църквата и иконописа. Тревненци са били производители на тютюн, а в Дряново по-късно се създава железарска работилница. Много активни са търговските взаимоотношения с различни държави - Турция, Румъния, Русия, Австрия, Англия, Италия, Германия. В някои области Габровско е изключително силно - с гайтаните в Турция, с бубеното семе, чрез италианските търговски кантори в Западна Европа и с ножовете на румънския пазар. В началото на 19 век Габровци и Дряновци имат кантори в Цариград, Москва, Лайпциг, Лондон, Букурещ и Виена. Те търгуват с всички стоки, които се произвеждат в България, като внасят хранителни стоки, суровини, луксозни стоки, лекарства, козметика, църковна утвар, книги и други. Всичко това поражда развитието на светските науки, изучаването на европейски и азиатски езици, математика и търговия.

И в четирите селища движението за национална независимост и самостоятелна българска църква намира широка подкрепа, особено в 1860 година и по време на Априлското въстание Габровци са участвали в Гръцкото въстание от 1821 година, движението на Гарибалди, руско-турските войни. Габровци, дряновци и севлиевци са основния тил и жива сила на Опълчението, при боевете на Шипка, при настаняване на бежанците от Южна България и осигуряване на руските войски през зимата на 1877 година. С Освобождението габровската, дряновската и севлиевската интелигенция стават основата на българските институции, съставянето на Конституцията, работата на Великото народно събрание, създаването на държавния апарат и българската войска.

От Габрово е първият Министър-председател на съвременната българска държава Тодор Бурмов, първите министри на просвещението и офицери на Българската армия. Местното население запазва достиженията си в областта на икономиката. През 1882 година в Габрово Иван Колчев Калпазанов открива първата машинна фабрика в новата държава. Постепенно до 1944 год. тук се съсредоточават 2/3 от текстилното производство, 1/2 от трикотажното и кожарското производство, 90% от производството на барути, сапуни и други. В Дряново се извършва 100% от ремонта на железопътни вагони. По тази причина през 1943 год. министър Добри Божилов нарича Габрово - "кредитор на България".

През 1885 год. в Габрово е първото заседание на управляващите за обявяване на Съединението. От това време е и дейността на легендарния Продан Тишков /Чардафон Велики/.

В 1908 год. от Габрово започва царската обиколка за разясняване на обявената независимост на България.

Габровци продължават търговските си връзки с Германия, Австрия, Италия, Русия, Англия най-вече в доставката на суровини и износа на търговска продукция - платове, обработени кожи, дряновци - в износа на пулпове, мармалади и друга селскостопанска продукция, севлиевци - плодове, зеленчуци и кожи. Заради машинния си парк и качествена продукция от 1912 год. Габрово става известен като Българския Манчестър.

Местното население участва и дава свидни жертви в Балканските и Първата световна войни.

За периода от 1918 год. до 1944 год. 10 от министрите, 11 от генералите, 2 от кметовете на София са с габровски произход.

Добрите икономически възможности и традиционните връзки от Възраждането и Руско-турската освободителна война привличат през 1922 год. в много белогвардейски емигранти, които носят познанията си във фината механика, техническото познание и високата си култура. Те бързо намират общ език с голямата немска колония от инженери, ръководители и майстори в местните предприятия. Особено след Първата световна война местните индустриалци разширяват своите международни контакти със страни като Швейцария, Чехия, САЩ, Бразилия, Аржентина и Австралия. Интелигенцията разпространява и развива най-съвременните школи във философията, архитектурата, банковото и корпоративното дело. Традиционни са седмиците на културата на държави от Европа. Разменят се официални делегации с германски, френски и италиански градове

През 1936 год. в Габрово Иван х. Беров и Пенчо Семов създават първите в България паркове с тенискортове и зимни пързалки. В периода 1944 - 1947 год. габровските индустриалци създават понятието "патриотични индустриалци", по-късно компактната група - "габровски промишленици" в лагера Белене.

След 1948 год. до 1958 год. в Габрово и другите градове на областта се концентрира промишленост, втората по големина след София, най-вече производството на вълнени и памучни платове, текстилни машини, железопътни вагони, кожени изделия и други. След 1958 год. се слага начало на развитието на телферостроене, военна продукция, електрически кабели, пластмасови изделия и трансформатори. Международните връзки в този период се съсредоточават на ниво централна власт и се контактува предимно със страни от бившия вече социалистически лагер.

К у л т у р н о - и с т о р и ч е с к о н а с л е д с т в о

Територията на областта е наситена с обекти с образователна и културна стойност, сред които с голямо регионално и национално значение са:

Габрово

Паметникът на Свободата на връх Шипка - архитектурно издържан в традициите на българската средновековна крепост. Във вътрешното пространство на паметника е разположена уникална сбирка от реликви и музейни ценности.
Архитектурно етнографски комплекс Етъра - действащ музей на открито тип скансен парк. Той представя архитектурното богатство, стопанското развитие, бита и културата на балканджиите от времето на Възраждането (втората половина на ХVІІІв. - ХІХв.).
Соколският манастир "УспениеБогородично"- основан през 1833 г. от Архимандрит Йосиф Соколски. Църквата е построена през 1834 г.и е изографисана от поп Павел от с. Шипка. В параклиса на манастира са запазени иконите на Св. Богородица и Исус Христос, рисувани от Захари Зограф. В манастирския двор има уникална чешма, дело на Уста Колю Фичето /1865 г./.
Дом на хумора и сатирата- галерия на 4 етажа с 11 изложбени зали, в които са представени живопис, скулптура, графика, карикатури, църковни стенописи, африкански маски и пластика, фотография. Традиционно в Дома се организират Биенале на хумора и сатирата в изкуствата, международен фестивал на комедийния филм, Национална среща - наддумване "Благолаж", Карнавал през май.
Априловска гимназия - първото новобългарско училище, открито през 1835 г. Част от нея е превърната в Национален музей на образованието. Фондовете му съхраняват печатни и ръкописни книги - учебна литература, правилници, програми, учебни помагала, предмети за училищно обзавеждане и униформени облекла.
Исторически музей, създаден през 1960 г. Разположен във възрожденската Дечкова къща от 1835 г., където днес е изложена етнографска експозиция "Градски бит от края на ХIX век".
Църквата "Св. Богородица" -Изградена е от камък, отвътре е с 10 каменни колони, има кула и камбанария и е един от най-красивите архитектурни паметници на града.
Баев мост е от малкото останали в страната каменни мостове в градска обстановка. Построен през 1855 г., мостът е реставриран и се използва само за пешеходци.
Архитектурно - исторически резерват Боженци, разположен на 14 км. източно от Габрово.

Дряново

Лафчиевата къща /1840 г./ - шедьовър на възрожденската архитектура, за строителството на която не е употребен нито един гвоздей. Къщата е национален паметник на културата и в нея е изложена експозицията на Историческия музей Дряново " Градски бит и култура от края на ХІХ и началото на ХХ век".
"Икономовата къща", строена от Майстор Колю Фичето, съхранява експозицията "Икони от Дряновския край". В нея е уредена и постоянна изложба "Съвременно изкуство".
Музей "Колю Фичето" - Експозиция на Исторически музей - Дряново, посветена на живота и творчеството на майстор Колю Фичето.
На 4 км. югозападно от Дряново, е Дряновският манастир. Основан е в началото на Втората българска държава, но в последствие е разрушаван неколкократно. Интерес представляват църквата "Св. Арх. Михаил" от 1845 г.. Уредена е музейна сбирка. В близост до манастира е пещерата "Бачо Киро" с останки от палеолитната култура и великолепни природни образования. В този район се намират и руините на античните крепости "Града" и "Боруна".

Трявна

Градът сам по себе си е уникален музей на дърворезбата, иконописта и самобитната архитектура. 140 са паметниците на културата, музеите и експозициите на града.

"Школото" (старото Славейково училище от 1839 г.) предлага в реставрираните си зали постоянни изложби на художниците Димитър Казаков, Иван Христов и Николай Майсторов. В него са изложени и колекцията "Будистко изкуство" и оригиналните "Времеизмервателни уреди и техника от Средновековието до края на 19 в.
Даскаловата къща от 1804 г. - музей на резбарското изкуство.
Музей "Тревненска иконописна школа" представя икони на стари майстори, иконописни инструменти и указания за изискванията на православния канон.
"Райковата къща" - музей е типичен представител на късновъзрожденската тревненска архитектура. В нея е уредена етнографска експозиция.
На централната градска улица са разположени и Къщата -музей "Петко и Пенчо Славейкови", в която е роден и израснал поетът Пенчо Славейков и къщата - музей "Ангел Кънчев"(1805 г.), роден дом на българския революционер, включена във възрожденския ансамбъл до средния мост.
"Калинчевата къща" е шедьовър на тревненската възрожденска архитектура с експозиция на дарение от 500 картини.
Църквата "Св. Архангел Михаил", В нея се съхраняват някои от шедьоврите на тревненските майстори - резбари.

Севлиево

В непосредствена близост до града при археологически разкопки са открити руини на древната крепост Хоталич. Археолозите са консервирали крепостните стени , останките от жилищни сгради, работилници и църкви и днес те са открити за посещение.

Часовниковата кула от 1779 г. на централната градска улица е най - старата обществена постройка в града.
Църквата "Свети Пророк Илия" е създадена през 1835 г. от тревненски майстори - зидари, резбари и иконописци. Истински шедьоври на възрожденското изкуство са дърворезбата и иконите в олтара.
Дандоловите къщи - възрожденски ансамбъл от камък и дърво. Трите жилищни сгради и голямата занаятчийска работилница днес се приютили сбирката на Историческия музей.
Паметникът на Свободата се издига на централния градски площад от 1894 Посветен е на жертвите от Априлското въстание и на опълченците от Освободителната война.
Южно от Севлиево е Батошевският манастир "Успение на Пресвета Богородица". Дърворезбите в църквата му са дело на новоселски майстори, а иконите са на големия възрожденски художник Станислав Доспевски. Днес той е напълно реставриран и е действащ мъжки манастир.
Културният облик на Габрово се очертава от трите театъра - Драматичен, Куклен и Театър на пантомимата, множеството музикални и фолклорни ансамбли, Камерен оркестър, Суинг Дикси Бенд "Габрово".
Културният живот в Трявна е наситен със събития и традиционни празници. Всяка нечетна година, на 26 и 27 май, се организират Славейкови литературни дни. Всяка четна година градът е домакин на единствения в страната международен пленер по дървопластика "Облог в Трявна".

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Областна администрация Габрово

Администрация

Подкатегории

Актове на областен управител

Новини

Вътрешни нормативни документи

COVID19