РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Областна администрация Габрово

Добрината и грехът

    Господин Петров бил  известен в градчето, в което живеел. Всички го уважавали, защото бил богат и постигнал състоянието си с много труд. Веднъж, докато си стоял вкъщи, на вратата се похлопало. Щом отворил, видял на прага да стои неговият познат- Стоян, който  бил много беден. Едва изхранвал трите си деца и жена си.

- Здравей приятелю- казал просякът,  като с кокалестата си и жилава ръка стиснал ръката на младият господин Петров.

- Здравей и на теб. Как си? Как е семейството ти?

- Ами какво да ти кажа. Трудно  живеем. Само с просене не можем да оцелеем- искам да работя, а нямам работа. Стига за мен, ти как си? При теб върви ли?

- Всичко е наред слава Богу, но ми се струва, че си дошъл при мене за друго, а не да си говорим сладки приказки. Така ли е?

- Да, така е! Не знам как да те попитам……..-сиромахът помислил малко и рекъл- моля ти се, дай ми пари назаем, имам голяма нужда от тях, а веднага щом мога ще ти ги върна…….- но Стоян още не беше се доизказал, когато господина го прекъсна:

- Ти да не си полудял! Аз на моите висши приятели не давам, какво остава за теб. Може да ги вземеш и да не ми ги върнеш, откъде да съм сигурен!

- Не, аз ще ти обясня…….

- Забрави, че ще ти дам!- след като изрече тези финални думи господина се обърна и  затръшна вратата, без да поглежда назад към клетия човек.

Вечерта господин Петров си легна рано. Малко след като заспа, бе събуден от леко гъделичкане по лицето. Когато отвори очи, видя една жена- красива, с възпламенена коса, дълга огнено червена рокля и черни като абанос очи. Първоначално изплашен,  малко се успокои като я чу да казва:

- Спокойно! Нищо няма да ти сторя.

- Коя си ти?- попита Петров.

- Няма значение, просто идвам за да те поздравя за успеха, който си постигнал в живота и те моля да продължаваш все така!

- Благодаря ти. Между другото аз съм…….

- Вие сте господин Петров.

- Правилно, но от къде знаете?

- Знам много повече за теб отколкото ти самият, но сега не мога да говоря. Просто помни- продължавай все така.

В този миг той се събуди. Капки пот се стичаха по челото му, обикаляха очите и беззвучно се разбиваха на земята. Изведнъж Петров се усмихна. Каза си:

- Вече дори и на сън ме хвалят колко съм успял- и стана от леглото.

Денят му мина като всеки друг- работа, работа и работа! На връщане видя една жена на патерици. Беше зима и навсякъде беше заледено- много се пързаляше, тя  се хлъзна и падна.

В този миг вдигна ръка и започна да моли за помощ, ала никой не  чуваше. Единствен Петров я чу, ала не и помогна. Подмина я без да каже нищо.

Тази  вечер както и миналата той си легна рано. Този път го събуди  друга жена- стара, с бели коси, прегърбена като бастун.

- Здравей- каза тя, ала господина едва я чу.

- Коя си ти?- попита той.

- Аз съм въплъщение на добрините, които си направил за другите.

- Но защо си толкова стара?

- Заради теб.

- Какво искаш да кажеш?

- Най- добре да ти покажа!

В този миг гъста синя светлина изпълни стаята и незнайно как те се озоваха над къщата на Стоян- познатият на Петров.

- Какво означава това ?- попита господина.

- Просто гледай и ще разбереш!- Те се приближиха и надникнаха през прозореца. В стаичката видяха как Стоян чупи парче хляб и раздава на всеки, а най- малкото оставя за себе си. Петров гледа дълго  и каза:

- Пак те питам какво целиш?

- Това не те ли трогва? Е, добре? Може би следващото, което ще видиш ще те накара да размислиш!- Синята светлина този път ги заведе в болницата. Там той видя старата контузена жена, молила за помощ- седнала на инвалидна количка, загледана към прозореца и снегът навън.

- Не ни ли виждат?- попита господина.

- Не!- отговори му тихо и спокойно Добротата.

Петров продължи да гледа как клетата жена стои и изведнъж видя как по едната и буза бавно и полека се спуска една капка- сълза, оставяща след себе си тънка и влажна следа. Очите на дотогава безсърдечния човек се напълниха със сълзи!

- Стига ти за днес- каза Добротата и го върна в дома му.

 На сутринта първото, което направи господин Петров бе да занесе цветя на старата дама в болницата. Когато стигна, тя веднага го позна. Той и се поклони в знак на извинение и остави цветята пред нея, след което бавно и полека излезе.

После отиде до къщата на Стоян, почука и избяга. Вратата бавно се отвори и бедният човек излезе. Огледа се, но щом погледна надолу -ахна.

Пред себе си намери пари и то не малко, а до тях затисната с камък бележка с надпис-

,,  Съжалявам”!

Петров едва дочака нощта и щом си легна, отново събуден от гъделичкане стана и едва не онемя. Видя Добротата, по- красива от всякога- беше млада и силна, със снежнобяло лице,  прекрасни златисти коси покриваха раменете,  зелени очи го гледаха усмихнато и нежно. Беше облечена с изящна карибско синя рокля, покрита със сапфири блестящи на лунната светлина.

- Браво!- каза тя, а той я чуваше по- ясно от миналата нощ.

- Ти много приличаш на една дама, която ме беше посетила преди теб.

- Тя е била въплъщение на греховете ти, но тъй като осъзна грешките си и прогледна за истински важните неща,  няма да те безпокои повече!

И така всяка вечер Добрината идвала да поздрави Петров и била все по- красива от миналата нощ. Колкото до Грехът- и тя посешавала господина, но с всеки път все по-стара и немощна, а гласът и ставал все по-слаб и мъжът престанал да я  чува.

Грехът и доброто са част от всеки човек, но истински добри са хората забелязващи чуждата болка и страдание, желаещи да помогнат, понякога само с топлината от сърцето си.

 

 

Димана  Красимирова Петкова 12г.

ОУ,, Ран Босилек “- град Габрово