РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Областна администрация Габрово

Магията на коледната нощ

Това се случило в една тиха зимна вечер. Меките бели снежинки падали бавно от небето и се трупали на големи преспи. Цялата улица пред една хубава къща блещукала в прекрасни цветове.

- Елхата е готова! – извикал един млад мъж от хола.

- Аз сложи, аз сложи. – извикало откъм кухнята малко три-четири годишно момиченце и бързо изтичало при баща си.

- Разбира се, Ани. – той й подал върхът за елхата и тя го хванала. Баща й я гушнал и момиченцето довършило коледната украса. – Сега е напълно готова!

- Хей, станала е прекрасна, Андрей. – казала една млада жена, която в този момент влезнала в хола и целунала съпруга си.

- Толкова ви обичам. Вие сте моите прекрасни момичета. – казал той и ги прегърнал.

- Чакай, трябва да отидем да вземем един хубав подарък за татко. –  казала съпругата му, взела Ани на ръце и излязла от стаята. След миг двете се върнали, сияещи и облечени в красиви рокли.

- Надя, моля те, не е нужно да…

- Разбира се, че е. Коледа е, Андрей. А и трябва да направим нещо много важно, скъпи. – тя го целунала и двете с малката Ани излезли навън.

Андрей извадил подаръците и започнал да ги подрежда. Изведнъж на входната врата се позвънило.

- Вие ли сте, господин Андрей Димитров? – попитал висок униформен полицай.

- Да. – едва изрекъл Андрей и тръгнал след полицаите. Отишли в една болница и младият мъж усетил как изведнъж някаква огромна буца заседнала по средата на гърлото му.

- Кола се е врязала с бясна скорост в таксито с Вашето семейство… - Андрей не искал да слуша повече, влетял в стаята и видял Ани с безжизнени очи върху леглото. Неговата малка дъщеричка била… Дори не можел да си го помисли.

- Съпругата ми, как е… как е тя? – попитал той плахо.

- Тя е в интензивното. – Андрей бързо изтичал до стаята. Погледнал през малкия стъклен прозорец на вратата и видял Надя. Уредите отчитали слабия й пулс. Младият мъж не могъл да каже нищо, стоял и я гледал с насълзени очи.

Изведнъж се чул силен звук от стаята и лекарите влетели вътре. Андрей закрещял отвън, но думите му не се чували от стъклото. Той гледал как лекарите пускали ток през тялото на Надя и пред очите му преминали всички прекрасни мигове с нея. Годежът, сватбата, раждането на Ани, всичко това преминало пред очите му смесено с умиращата сцена. Не можел да приеме, че е изгубил и Надя.

Изведнъж пулсът на младата жена спрял, а линията на екрана станала права. Андрей паднал безсилен на колене. Затворил очи с безкрайна болка. Изправил се и влезнал в стаята. Прегърнал съпругата си и заровил лице в косите й. Не го интересувало вече нищо друго.

На следващия ден Андрей отишъл с последни сили на погребението. До него бил братът на Надя, който го подкрепял. Андрей не искал да остави семейството си там, в онази ужасна черна дупка, съвсем само. Искало му се и той да е там с тях. С трепереща ръка поставил цветя в ковчега. Отишъл да ги прегърне, но усетил как някой го задържал.

Валял ситен сняг. Андрей се върнал в къщата и видял украсената елха до прозореца в хола. Под нея още стояли подаръците. Било 25 декември навръх Коледа, техният най-любим семеен празник. Малката Ани винаги бе обожавала този момент, а сега двете с майка й не били вече при него. Силен крясък раздрал спокойния ден. Андрей съборил елхата и започнал да я удря. След няколко секунди паднал безпомощен на колене и затворил очи.

- Вие сте всичко за мен. – спомнил си той. – Не знам как бих живял без вас.

- Ние винаги ще сме до теб, Андрей. – видял как ги бил прегърнал, когато излезнал от спомените си.

Изминали десет години. Андрей работил в голяма фирма като началник на отдел, но през всичките тези години тъгата неотлъчно била изписана на лицето му. Младият мъж не се бил усмихнал никога повече след онази ужасна Коледа.

- Донесете ми снимки към тези теми, трябва да напиша две статии за ръководството до довечера. – казал той и продължил да работи на компютъра си. Подчинените му не го харесвали, защото за тях той бил твърде голям работохолик.

След миг в офиса влязла млада жена на около 30 години.

- Преместиха ме във вашия отдел и казаха, че трябва да започна още от днес.

- Там е шефът ни - Димитров. – жената тръгнала, към кабинета на Андрей, но другите служители я спрели. – Само внимавайте, защото е много особен. Никога не почива на празници и работи буквално от сутрин до вечер.

- Със сигурност стои тук поне 12 часа дневно. Затова се издигна толкова и в работата. Нищо чудно да го повишат скоро пак.

- Недейте, сигурно има някаква причина за това. – младата жена се приближила до бюрото на Андрей и се представила. – Добър ден, аз съм новата в отдела, казвам се Габриела…

- Добре, заеми се с това веднага. Утре да си тук в седем и половина. На Коледа няма да почиваме, защото сме много назад с годишния план на фирмата. Ясен ли съм? – Андрей изправил глава и погледнал към Габриела. Тя била учудена, но взела листчето, което той й подал. Младата жена се отдалечила за миг, но продължила да го наблюдава.

Андрей изваждал една снимка от чекмеджето си на всеки пет минути. Жената се приближила и го заговорила:

- Какво хубаво семейство имате. – усмихнала се тя. Андрей се изправил и бързо излезнал навън. Габриела се озадачила малко, но въпреки това тръгнала след него. – Нещо лошо ли казах? – попитала тя. Андрей гледал надолу, после изправил бавно глава и я погледнал.

- Не искам да говорите отново за нещо, което не е свързано с работата. – проговорил той с насълзени очи, които се опитвал да скрие.

- Защо мразите Коледа? – попитала изведнъж Габриела. Той я погледнал с изненада и тогава тя забелязала пълните му със сълзи очи.

- Аз… няма значение. – жената го спряла и го погледнала.

- Аз искам да помогна. Та Коледа е най-прекрасния ден в годината, защо го мразите?

- Те… починаха… тогава. – казал Андрей съвсем тихо и очите му се налели с още повече сълзи.

- О, съжалявам. Кога се е случило? – мъжът се прибрал в офиса, без да отговори. Продължил да работи и не забелязвал как работниците постепенно започнали да си тръгват. Вече се било стъмнило, когато към него се приближила Габриела. Тя все още стояла там и го наблюдавала.

- Става късно, не трябва ли да се прибира…

- Престанете с това! Всички искат да се грижат за мен. Аз сам ще се справя! – тя го погледнала решително и го дръпнала.

- Ставайте, ставайте или аз също няма да си тръгна. Ще стоя тук, докато не се приберете. – той я погледнал, никой не му бил говорил така след случилото се.

Габриела седнала до него и зачакала, а той си поел въздух и станал. Повикал такси, когато изведнъж до него дошла младата жена и се качила при него в колата.

- Какво правите тук? – казал той изненадано.

- Аз вярвам в Коледа повече от всичко на света и няма да оставя някой да я мрази. Това е моята работа. - Андрей я погледнал невярващо.

Щом пристигнали до къщата му, тя взела телефона му.

- Какво…?

- Пиша, че от утре отдела е в коледна ваканция.

- Не, не можете, това е цяла седмица. – тя скрила телефона и го погледнала.

- Аз никога не се отказвам. Ако се налага ще Ви убеждавам и сто години, че Коледа е най-прекрасният и вълшебен ден от годината. – той въздъхнал и затръшнал вратата под носа й.

На следващата сутрин в шест сутринта на вратата се позвънило. Андрей отворил, а пред него отново стояла Габриела.

- Хайде, хайде, трябва да отидем на коледен пазар. Ще купим елха и украса. – започнала тя и преди да се усети, с Габриела вече били в коледните магазини. Тя поръчала голяма елха и неочаквано попитала. – Кое искаш? Избери и двамата са прекрасни. – Габриела му сочела красиви фигури на Дядо Коледа и го гледала в очакване. Андрей посочил една от тях без желание и тя я купила.

Върнали се в къщата и младата служителка казала усмихнато:

- Време е за украса. – тя отворила един кашон и му посочила. – Украсата ще е такава. – тя държала красиви ангелчета и му подала едно. – Сложи го, където сърцето ти подсказва.

- Винаги украсявахме с Надя и Ани. Това беше наша традиция. – изрекъл той едва и продължил. Андрей се поколебал за миг, но закачил изящния ангел на елхата. Тя му кимнала и двамата отново продължили да украсяват.

- Искам да ти подаря нещо много важно за мен, Андрей. – тя му подала един приказно красив порцеланов ангел с прекрасни бели крила. – Той е магически също като Коледа. Трябва да вярваш отново в Коледа, защото вярата е магия, а с магия се случват чудеса. – той го взел и го поставил на лавицата.

- Да светнем лампичките. – изрекла тя с голяма усмивка и плеснала с ръце. Цялата елха засияла в красивите цветове на дъгата, а коледната звезда на върха греела най-ярко. Андрей погледнал учуден. – Красиво е нали? – усмихнала му се Габриела и той кимнал едва-едва.

През следващите дни двамата завършили с украсата на къщата и излезли навън. Андрей сложил красив венец на вратата и последвал Габриела. Изведнъж нещо влажно го ударило по тила.

- Хайде, опитай да ми отвърнеш или няма да спра. – извикала тя и хвърлила още две снежни топки към него. Той се намръщил леко и направил голяма топка, която запратил към нея. – Недей, не! - двамата се преследвали и хвърляли снежни топки. Андрей се усмихнал слабо за първи път. Габриела забелязала това, но продължила да тича. Скоро двамата паднали в снега и Андрей се засмял. Нейният оптимизъм и щастието й били толкова заразителни, а тя била точно като едно малко радостно дете.

На следващия ден отново излезли навън. Валял ситен снежец.

- Няма да ли да направиш снежен човек? - попитала го тя.

- Снежен ангел, харесва ли ти? – попитал я той и се усмихнал. – Забелязах, че харесваш ангели.

- Казват, че всеки човек си има ангел-хранител и аз вярвам в това, нищо повече. - казала Габриела и отново го хванала за ръката. После се изкачили на хълма до къщата и тя му показала красива шейна.

- Това… - погледнал я той изненадано.

- Да, шейна е и се качваш! Това е част от коледния дух. Хайде, качвай се! – той седнал и преди още да се е приготвил тя го бутнала.

- Хареса ли ти? – попитала го тя на връщане.

- Да се забия в снежната преспа, не много. А ти защо не се спусна, нали било част от духа на Коледа? – попитал я той.

- Знаеш ли Бъдни вечер е? Трябва да приготвим нечетен брой ястия – пет, седем, девет или тринадесет.

- О, нека са пет. Няма да…

- Не и дума да не става. Най-добре е да са тринадесет, защото това символизира дванадесетте апостола и Спасителя. Идващ с мен да ги приготвим.

- Аз? В кухнята? – попитал я учудено Андрей, а тя само кимнала.

Настъпила вечерта и двамата седнали на масата. Вече били приготвили трапезата и почти наближавало полунощ.

- Знаеш ли, че масата не бива да се раздига след вечеря. Тя трябва да остане, за да се нахранят и светците след нас. – Андрей я гледал. Очите й толкова живи го радвали отново. На вратата се позвънило и Габриела станала. - Това сигурно са коледари. – казала тя и го погледнала. – Но ти си собственикът на къщата и ти трябва да отвориш. Те пеят песни за здраве и благоденствие.

- Ани винаги е искала да ги види. – отронил той с тъжен поглед за момент, но след това се усмихнал и станал от масата. Отишъл при вратата и отворил на момците коледари.

- Трябва да им дадеш храна или пари, за да те благословят. – той взел хляб и го подал на момците.

- Благодаря ти, Коледа е наистина… - той не могъл да довърши, защото тя го прекъснала.

- Почти полунощ е. Това е най-вълшебното време на Коледа. Ела искам да ти подаря нещо. – казала тя и го придърпала след себе си. – Намерих старите ти албуми със снимки и направих нещо като коледен албум с най-хубавите ти мигове от празника през годините. – рекла тя и му го подала.

- Благодаря ти. Почакай. – казал той и изчезнал за миг. – Това е за теб. – тя отворила кутията и извадила красива стъклена статуетка на кон с криле. – Понеже аз много харесвам конете, а ти ангелите - това е един вид като кон-ангел.

- Благодаря, никога никой на когото съм помагала досега не ми е подарявал нещо. Прекрасно е. – тя погледнала часовника и отишла до полицата. – Вземи ангела, който ти подарих, Сега си пожелай това, което най много искаш на света. Сега е времето за това. Запомни три неща, Андрей. Вярвай, мечтай, желай и ако го сториш на Коледа всичко е възможно. Вярвай, мечтай, желай! – повторила тя и се отдръпнала.

- Желая…

- Не, не на глас, кажи го наум с вяра. Почувствай го със сърцето си.

- Желая с цялото си сърце… - той затворил очи и довършил наум.

- Аз трябва да си вървя. Време е.

- Може ли да се снимаме, за да прибавя снимката към коледния си албум. Това е новото начало на Коледата за мен. – тя кимнала и застанала пред него. След това излязла навън и затворила вратата след себе си. – Почакай, аз… - извикал Андрей, но когато отворил вратата нея я нямало. Видял друга група коледари и ги повикал. Дал им хляб и вино и затворил вратата. Било станало вече много късно и се качил в стаята си. Погледнал календара и видял – това беше датата, онази дата. Той затворил насълзените си очи и заспал преди да се усети.

На сутринта го събудило едно слабо детско гласче.

- Тати, тати, събуди се Коледа е! Да отваряме подаръците! – детето го бутало и накрая той успял да се изправи.

- Скъпи, хайде, Ани те чака, за да отвори подаръците.

Андрей я погледнал учуден. Нима всичко това е било просто сън. Той станал бързо и отишъл да прегърне Надя.

- Нямаш представа какъв сън сънувах. Вие двете бяхте мъртви и аз трябваше да живея без вас.

- Спокойно, тук сме. Хайде, Ани няма търпение.

Той тръгнал след нея и си разменили подаръците изпод елхата. Андрей й подарил прекрасна диамантена огърлица, а Надя го изненадала с красива копринена риза.

- Това искаше, нали? – попитала го тя.

- Да, но вие двете сте най-големият подарък за мен.

- Имам и друг. – прошепнала тя и се усмихна. – Снощи, когато излязохме с Ани, отидохме на лекар. Бременна съм, скъпи. – той я погледнал и я целунал. Всичко си било на мястото и то по-прекрасно от всякога. Щастливият татко я поел в прегръдките си и я вдигнал високо.

- Това е най-прекрасния подарък за мен. От нищо друго не се нуждая. Обичам Ви. Вие сте всичко, което имам. – той я прегърнал и я целунал силно. – Няма да мога да живея без вас.

- Андрей, какъв е този подарък не съм купувала нищо друго. – попитала Надя и след миг и му посочила една кутия до елхата.

Той се навел и я извадил. Отворил капака, а там имало бележка с надпис „Вярвай, мечтай, желай и всичко е възможно!”. Андрей ахнал. Дръпнал бележката и видял красивия порцеланов ангел с бели крила.

- Откого е това? – попитала го Надя. Той взел фигурката и я сложил на полицата. Погледнал я за миг и след това се обърнал.

- Хайде, нека ви снимам. Да имаме спомени от тази невероятна Коледа. – той взел цифровия фотоапарат и натиснал едно копче. На дисплея се появила снимката му с Габриела, но около нея имало красиво ефирно сияние и сияещи бледи крила.

Андрей гледал невярващо снимката. Затворил очи, след което оставил фотоапарата.

- Благодаря ти. – прошепнал тихо той и прегърнал съпругата си. – Хайде, да направим един красив снежен човек! – извикал той и тримата излезли навън.

Порцелановият ангел на полицата лекичко проблеснал, а до него стояли думите „Вярвай, мечтай, желай и всичко е възможно!”.

 

 

 

Галина Ивелинова Костова на 18 години

12 клас, СОУ „Иван Вазов” – Стара Загора