РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Областна администрация Габрово

Вълшебството на Коледа

Снежинките бавно летели към замръзналата земя, а силният вятър ги носел из въздуха безметежно. Било средата на декември, снегът продължавал да трупа големи преспи по улиците, а температурата се понижавала все повече.

Две малки сестри стояли сгушени една до друга навън, за да се стоплят в тази мразовита вечер.

- Ще си намерим дом. – казало по-голямото от двете момичета. – Най-после отново ще празнуваме Коледа сред уют и топлина.

- Ина, наистина ли? И няма да ни разделят, нали? – попитало треперейки малкото момиченце.

- Знаеш, че изпълнявам обещанията си, мъниче. – казала Ина и прегърнала сестричката си. Двете се сгушили в ъгъла на една къща и заспали от умора.

Един красив ангел наблюдавал от небето побелялата земя. През всичките тези години в небето Михаела винаги мечтаела да се превърне в човек. Тя обичала да гледа хората и докато наблюдавала приготовленията им за Коледните празници, забелязала двете малки сестрички сгушени в края на уличката. Небесният ангел размахал криле и слязъл на земята.

- Деца, какво правите тук? Толкова е студено. – казала нежно Михаела.

- Ние сме сирачета, госпожице. Избягахме от сиропиталището, защото искаха да осиновят сестра ми, но не и мен. – рекла Ина. – Само така можем да бъдем заедно. Тя е единственото, което имам на този свят.

- Елате, не стойте на този студ! – казала Михаела и поела малката трепереща ръка в дланта си. – Обещавам ви, че никога няма да забравите тази Коледа.

Младата жена се усмихнала и завела двете деца в един хубав апартамент. Тя нагостила двете сестрички и ги сложила да си легнат в нейната стая.

- Сега си починете добре, защото ви обещавам, че утрешният ден ще бъде много вълнуващ. – Михаела ги целунала нежно и излезнала от стаята.

- Лека нощ, Ина. – тихо промълвила малката Мия и се сгушила до сестра си.

- Лека нощ, мъниче. – отвърнало грижовно момичето и прегърнало Мия.

На следващата сутрин трите излезли навън.

- Сега ще ви заведа на едно приказно място. – рекла Михаела и ги хванала за ръка. Влезнали в красиви магазини и напазарували дрехи, обувки и играчки. Мия веднага гушнала своето ново мече.

- Ти си толкова добра с нас, Михаела. – казала Ина. – Не знам, дали ще можем да ти се отблагодарим.

- Това е моята работа, деца, да правя хората щастливи. – отвърнала жената и повела децата към следващия магазин.

Трите купили голяма елха и я занесли в апартамента.

- Ще я украсим ли? Ще я украсим ли? – питала Мия нетърпеливо и подскачала от щастие.

- Само да отворя кутията с коледните играчки, скъпа.

Ина наблюдавала отстрани сестра си и тяхната нова приятелка. Не можела да повярва, че отново живеели в уютен дом. Тя си спомнила как майка й украсявала елхата, а баща й играел с малката Мия. Последната почти не си ги спомняла, защото родителите им бяха починали, когато тя била едва на 3 годинки.

- Ина, ела. – рекла Михаела. – Коледа е празник за всички, не само за малките деца.

Момичето се усмихнало и се присъединило към сестричката си и младата жена. Трите дълго украсявали прекрасната елха. Михаела положила завършека на украсата, като сложила върха на коледното дърво.

- Да включим светлините. – рекла тя и Мия натиснала бутона. Елхата засияла в синьо, червено, жълто и зелено. Последната плеснала с ръце от радост.

На следващата сутрин Михаела се събудила първа. Приготвила закуска за децата и седнала на масата. След миг Мия и Ина се появили.

- Днес ще ви заведа на едно много хубаво място. – Михаела се облякла набързо и помогнала на децата. Заедно отишли в една голяма сграда. Когато влезнали вътре  видяли красива ледена пързалка.

- Ще караме кънки! Винаги съм искала. – зарадвала се Мия.

- Хайде, ще си прекараме страхотно. – рекла Михаела и трите са качили на леда. Мия бързо свикнала с кънките, но Ина едва се крепяла на своите.

- Да ти помогна ли? – попитала приятелски Михаела.

- Не, наглеждай Мия, най-вече тя трябва да се забавлява. – отвърнала Ина.

- Празниците не са само за децата, мила. Те носят духа на доброто за всекиго.

- Аз не мога да се забавлявам. Трябва да бъда отговорна за сестра си. Тя е всичко, което имам. Дори не знам дали винаги ще съм до нея. Ако все пак за нея се намери семейство, аз няма да й преча да получи такова.

- Вие двете няма да се разделите. Обещавам, че след Коледа ще ви намеря семейство, което ще се грижи и за двете ви. – Ина кимнала, макар и несигурно.

Било Бъдни вечер. Трите се събрали около празнично наредената трапеза. Били приготвили девет постни ястия, като не забравили и коледната питка. Михаела разделила питката на няколко парчета, като първото запазила за Божията майка.

- Откъде знаеш толкова много за коледните празници?

- Просто вярвам искрено в посланието на празниците и в коледния дух. Мисля, че и вие имате нужда да повярвате в това.

- Аз вярвам, Михаела. – рекла Мия. – Какво още можеш да ми кажеш за Коледа?

- Ще ти разкажа историята за първата Свята нощ, когато се е родил нашият Спасител. – след вечерята Михаела разказала приказката на Мия, а Ина четяла една от новите си книги.

- Лягайте си вече. Утре ще отваряме подаръците. – напомнила им Михаела и погалила Мия по главицата.

Михаела, знаела, че нейното време на земята вече изтичало. Ангелите можели да останат на нея, само докато изпълнели своето предназначение – да донесат щастие и радост.

Михаела излязла навън. Без да разбере, двете момичета били тръгнали след нея. Една кола завила бързо иззад ъгъла. Мия изтичала на пътя, за да улови една падаща снежинка. Ина я видяла и бързо я изтласкала от пътя. Автомобилът ударил голямото момиче, спрял за миг, след което изчезнал.

- Ина, не! Не! – Мия заплакала над безжизненото тяло на своята сестра. – Аз си нямам никого освен теб, моля те, Ина! Моля те!

Михаела тъкмо се била качила на небето. Била повикана, за да каже, че нейното добро дело е почти завършено.

- Понеже ти направи това добро дело точно на Коледа, имаш право на едно желание, което можем да сбъднем за теб.

- Наистина ли? – сърцето на Михаела забило бързо. Най-накрая щяла да пожелае да се превърне в човек, както си била мечтала от стотици години.

Тя полетяла към вътрешността на рая. Тогава видяла една новопристигнала душа. Душата на Ина.

- Не! – прошепнал ангелът. Сълзи потекли по страните й.

- Михаела, влез, очакват те. – рекъл й ангелът, който я водел.

- Какво е твоето желание за Коледа, Михаела. – попитал я старшият ангел.

- Аз… - една голяма сълза се търкулнала по бузата й и тя затворила очи.

Мия била прегърнала сестра си на улицата. Малкото момиче заровило лице в дрехите й и с една ръка държало своето мече.

- Ина, не ме ли чуваш, защо не ме чуваш? – момичето хлипало неудържимо. Тогава тя усетила една топла ръка на рамото си.

- Спомни си какво ти казах, Мия. Коледа е най-вълшебното време през цялата година. Просто го пожелай искрено. – рекла Михаела.

- Моля те, Ина, върни се. - изведнъж тялото изпод Мия се размърдало.

- Какво стана? – малката сестричка се хвърлила на врата на Ина.

- Ти си добре, наистина си добре? Ина, моля те, не ме оставяй повече. Моля те. – Мия заровила лице в яката на сестра си и я целунала по бузата.

- Хайде да се прибираме. – рекла Михаела и хванала за ръка двете момичета.

На следващата сутрин Ина и Мия се събудили заедно. Михаела вече била приготвила закуска и оставила бележка за двете деца.

„Едно младо семейство смята да ви осинови, ще дойдат да ви видят днес по-късно. Аз трябва да си вървя, но повярвайте ми, винаги ще бдя над вас. И незабравяйте Коледа е най-вълшебното време през цялата година.“

- Защо си е тръгнала, без да се сбогува, Ина? – попитала разочаровано Мия.

- Не знам, мъниче. – Мия се разплакала и прегърнала сестра си. През тези няколко дни двете се били привързали много към Михаела.

Младата жена отново се била качила в небесата. Тъкмо влизала през райските порти, когато един ангел я спрял.

- Вече не си част от този свят Михаела.

- Защо, аз съм ангел.

- Вече не си, Михаела. Ти си пожела момичето да живее, но старшият ангел реши да изпълни и това желание, което беше на сърцето ти. Ти направи наистина много за тези деца.

- Аз вече съм човек! – Михаела се усмихнала. – Аз вече съм човек.

- На Коледа се случват чудеса, Михаела, дори и за ангелите.

Ина и Мия тъкмо отваряли подаръците, когато вратата се отворила.

- Момичета!

- Михаела! – Мия изтичала и прегърнала младата жена. – Толкова ми липсваше.

- Повече няма да ви напусна, момичета. Сега вие сте моят живот. – Ина се появила иззад ъгъла.

- Снощи ти направих подарък. – рекло младото момиче. Тя подала плахо кутийката, а Михаела я поела в ръцете си. Когато повдигнала капачето, жената видяла красива рисунка. Била на ангел гледащ от небето две малки деца. Михаела я погледнала учудено, а Ина само леко й намигнала.

-Хайде, мъниче, още не сме отворили всички подаръци. – казала Ина и хванала сестра си за ръка.

А навън снегът продължавал да пада бавно. Снежинките една по една трупали своите големи преспи навън в студа. Но тази природа била стоплена от вълшебството на Коледния дух.

 

Галина Ивелинова Костова на 18 години

12 клас, СОУ „Иван Вазов” – Стара Загора