„Код: RESTART, Мисия: REFRESH”
Това излезе на екрана, като последна заповед, а аз знаех много добре какво означава. Обучаван съм за тази мисия толкова години. Научен съм да я защитя, когато ми нареди, но сякаш не съм очаквал този момент да настъпи.
„Мисията започва в Китай!”
Следващата заповед излезе веднага след първата. Пуснах я до всички командири и излетяхме без въпроси и обяснения. Знаех, че китайците ядат всичко което лети, пълзи, лае или тича на четири крака. Беше ми малко трудно да ги уважавам, но колкото и да не ви се вярва за такъв, като мен, аз уважавам живота. Всеки един живот.
Приключихме бързо в Китай и продължихме към Европа. Следващите мисии бяха в Италия, Испания, Великобритания… Знам за какво съм обучен. Познавам армията си. Моите войници са безпощадни и никога не пренебрегват заповед. Въпреки това изпитвах някакво необяснимо съчувствие към страданието на хората. Те бяха болни, уплашени… умираха. Най-често си отиваха старите и болните, а за тях наистина ми беше жал, защото сякаш, напускайки този свят осъзнаваха грешките си. Страдаха за тях, а може би им се искаше да имат още време, за да ги поправят. Казах на главнокомандващата, че според мен, сме избързали, че е трябвало да дадем последен шанс на хората. Тя ми припомни колко такива шансове им беше дала. Нареди да продължим с най-големите световни сили. Ударихме САЩ и Русия. Държавите отдавна се бяха затворили. Хората стояха, като затворници в домовете си, уплашени и притихнали. Въздухът се пречисти от отровните газове. Птиците и животните тръгнаха по улиците, а никой не ги нападаше. Вече не бяха храна, защото хората се страхуваха да ловуват.
За няколко месеца Земята си пречисти. Тя отново започна да диша свободно и махана кислородната маска. Докато хората, лежащи в болниците, се бореха за глътка въздух, на нея вече не й трябваше апарат, защото въздухът беше станал такъв, какъвто е бил по времето, когато човекът е живеел в синхрон с природата. Хората продължаваха да се крият или да умират. Носеха маски и ръкавици. Страхуваха се за живота си и за живота на близките си. Аз чаках нареждане да приключа мисията, но главнокомандващата не издаваше нови заповеди. Осъзнавах, че тя иска армията ми да е пръсната по целия свят. Да сме в готовност. Да бъдем явна заплаха. Искаше своя толкова чакан RESTART, а аз и момчетата ми, бяхме обучени точно за него.
Пролетта вече беше дошла в една малка държава, покрай която нашата мисия мина без да остави големи поражения. Хората там бяха бедни, наивни и доста объркани, но имаха добри сърца. Иска ми се да мисля, че разбраха посланието, което съм пратен да предам с моята смъртоносна армия. Дано да са разбрали, защото ние все още сме в готовност. Тя, моята главнокомандваща вече не може да търпи това безотговорно отношение на хората, към всичко, което им е дала. А, аз се чудя, не знаят ли те, че от нея зависи дали ще дишат свободно, дали ще изгрее слънцето през облаците и дали, като изгрее няма да убива с лъчите си, защото човечеството е разрушило предпазния й слой? Да, стоя и се чудя на хората. Тъжно ми е за тях, макар моята мисия и моето обучение, да са изцяло против човечеството. Аз съм войник. Роден съм за да водя битки. Дори нямам име, като на човек, но въпреки това разбрах какво иска тя. Всички хора знаят името на моята главнокомандваща, още от зората на човечеството. Не е нужно да го изричам, но ще им кажа моето. Аз съм COVID -19. Чували са за мен. Знаят, колко съм опасен и колко лесно мога да ги победя. Мисията ми е изпълнена, но не е завършила. Тук съм, по-силен и по-страшен от всякога, а моята главнокомандваща е много ядосана. Затова ще оставя, като послание моята първа заповед - „Код: RESTART, Мисия: REFRESH”. Дано хората проявят разум и разберат, какво означава това, защото иначе войната ще продължи.
Кирил Димов – 16 години