След училище Митко всеки ден играеше на компютъра. Днес отново го включи и седна на стола. Изведнъж видя нещо, което го развълнува. Беше излязла нова игра с името „Не натискай!”.
От любопитство Митко ги натисна и сякаш се телепортира в друг свят! Там хората бяха облечени в сиво и гледаха устройствата си. Митко беше със светли дрехи, така че лесно се отличаваше от другите и „биеше на очи”.Чудеше се къде е и реши да попита едни мъж:
-Извинете, може да Ви прозвучи странно, но къде се намирам? Какво е това място? И защо всички гледат телефоните си?
Мъжът го избута встрани и измърмори нещо, а Митко започна да се разхожда из този свят. Пътищата бяха черни, къщите сиви и обрасли с трева. Светът беше тъжен, сякаш отдавна забравен. Той погледна и хората, които бяха толкова задълбочени в телефоните си, че се блъскаха един в друг, но ставаха и продължаваха. Митко се замисли колко глупави са хората, замисли се също дали и той изглежда така.
Изведнъж някой прекъсна мислите му. Беше един висок мъж с бледа кожа. Той погледна Митко сърдито, щракна с пръсти и двама едри мъже го хванаха. Момчето се разкрещя и зарита, но без полза.
-Чух, че си ядосал жителите на моя град. Е, нали знаеш, че това няма да ти се размине безнаказано? Погледни се, толкова си цветен и не се вписваш при нас- заговори високият зловещ мъж.
-Какво ще ми правите?- попита уплашен Митко.
-Нищо лошо! Ще тестваме нашата инжекция върху теб. Тя ще те накара още повече да желаеш устройството си. Ще те направи безсмъртен. Ще изгледаш като мен и като всички хора тук. Ще се впишеш идеално!
-Аз не искам да съм като вас! Харесвам се такъв, какъвто съм! - изкрещя Митко и зарита още по-силно.
-Ще се харесаш още повече с новото си устройство, което е последен модел.
Мъжът тъкмо тръгна да бие инжекцията на Митко, когато изведнъж: „Бийп, Бийп....” - това беше неговата аларма.
- Добро утро, Митко. Хайде ставай, ще закъснееш за училище - а това беше гласът на майка му.
- Ох, добре! - Митко беше още сънен.
Той реши да погледне телефона си, но се спря. Спомни си какво е сънувал.
Митко преосмисли кое е важно за него и от този ден насетне, вместо да играе на компютъра след училище, той играе навън с приятели и прекарва повече време със семейството си.
Димана Далева