Аз съм етнически турчин, но България е моята родина. Говорим на турски език, но не сме чак такива вярващи, както нашите роднини в Турция. Спазваме някои обреди, но повече празнуваме християнските празници.
Интересно ми е как живеят хората в Турция и постоянно чета в интернет. Там имат много интересни ритуали и обичаи, които тук не са познати. Например прочетох, че по време на сватба, младоженецът дава обещание винаги да осигурява кафе на съпругата си. Ако не изпълни обещанието си, това е основание за развод.
По време на годеж пък бъдещата булка трябва да сервира кафе на родителите си и бъдещия си съпруг, когато дойде да иска ръката й. Тя обаче няма думата относно предложението. Може да изрази волята си за бъдещия брак единствено чрез вкуса на кафето. Ако сервира напитката на годеника си със захар, значи е съгласна с годежа. Ако е сложила сол – значи този брак не й е по волята.
Аз питах моята баба знае ли тези ритуали, но тя каза, че си пие кафето по обикновения начин и не е чувала да се слага сол в кафето.
А Байрам си празнуваме. Тогава всички турци посещават своите близки, младите целуват ръка на по-възрастните, за да им простят грешките. Традицията на Курбан Байрам е да заколим животно, за да сме здрави и да успяваме във всичко. Аз знам, че според нашата свещена книга Коран Аллах накарал Ибрахим да принесе в жертва сина си, за да докаже вярата си. Но ангелите спасили момчето и вместо него заклали животно. Затова и ние правим така всяка година. Месото не трябва да остане в дома, а трябва да се раздаде на комшии и на всички по-бедни. Нашето семейство раздаваме половината месо от животното. Курбан Байрам е към средата на юли – 20-21 юли. Но ние като започнем в понеделник, празнуваме чак до петък. Първият ден мъжете се събират на празнична молитва – Байрам намаз и после колят животното. Аз също съм ходил на такава молитва, защото вече съм голям.
Аз се интересувам от ритуалите и традициите на моите предци, но се чувствам българин – съвременен човек, европеец. Човек трябва много добре да познава корените си, но също да живее мирно и щастливо с всички около себе си. Защото ние сме едно голямо семейство и трябва да се обичаме.
АЙГЮН БОЖИДОРОВ – 13 години