В градината на баба празно място няма…
Всичко пълно е с цветя!
Зюмбюли, минзухари, лалетата червени
и рози ароматни, свежи...
Сутрин тишина цари.
Но вечер щом настане
всички те се будят от дълбокия си сън
пробужда пролетта всички сетива,
казва:,, Ставайте деца,
че ни чака веселба!‘‘
Ей ги на прозореца алените мушката
на баба те са послушните деца,
розово сакъзче се кипри с тънкото кръстче,
маргаритка срамежлива
теменужката свенливо наднича със синята гушка...
А розата като кралица е с бабината огърлица.
Всяка вечер веселба голяма става,
пеят и танцуват.Пролетта празнуват.
Всяка вечер щуро те лудуват.
А на сутринта
отиват пак в градината на своите места ,
озаряват заранта с уханни стъпки у дома…
Никол Иванова – 15г, 9 клас