РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Вече се лутаха из белите храсти около три часа. Решението да напуснат граничната къща за гости беше едно от най-добрите, което са вземали някога. Решиха да загърбят сигурния уют и спокойствие и да го заменят с истинското щастие да се завърнат в родния дом, където ги очакваха семействата им. Рискът беше по-голям от всякога. Двама човека ги издирваха, а те не бяха въоръжени.

Тъмнината беше погълнала като вакуум всичко наоколо. Само тихото движение на тънките шипкови клонки им подсказваше, че се намират сред природата. На хоризонта се появи мъждиво оранжево пламъче. То ставаше все по-голямо и преливаше в нюансите на лилавото. Младата жена сръчка спътника си.

-Виж-каза тя-цяла нощ сме се скитали, до час ще се съмне.

-Трябва да побързаме-отговори й той.

Тя кимна, хвана го за ръката и младата двойка продължи плахо напред. Със всяка изминала минута броят на птиците от незнайни далечини се увеличаваше.

-Стой!-рязко каза мъжът-Чувам нещо. Да не би да е...ами да! Наближаваме реката!

Жената се услуша и наистина чу ефирното плискане на водите на Дунава. Двамата ускориха крачка, изпълнени с надеждата, че най-после ще се завърнат в родния край и ще видят хората, които обичат.

Докато ходеше, жената се спъна на издутина в почвата. Ръцете й докоснаха чистия, недокосван още от човешки крак сняг. Когато се съвзе от падането, тя забеляза огненожълто кръгче в снега. Сутрешния мрак не й позволи да разпознае цветето веднага. Тя го хвана с ръка, напипа дръжката и го откъсна. След това стана и вдигна ръката си така, че цветето да се срещне със сутрешния лъч. Тогава тя разбра, че това е минзухар.

Бяха почти у дома.

Няколко дни преди празника Яна трябваше да си избира кума и песента, която ще пеят. В навечерието на празника Ладуване, с дружките ми отидохме на чешмата, за да налеем мълчаната вода. Всички бяхме притихнали.

Когато стигнахме до къщата на кумата, едната от дружките ми посочи водата и каза: „Ето мълчаната вода, която снощи сложихме под трендафила, за да сме румени като него’’. После Ана продължи: „Тя стоя под ясно небе, за да е сита и плодородна годината“. След нея Дара: „Хайде сега, дружки да сложим и жито във водата за плодородие“.

Всички взеха житото и като го сипваха, наричаха: „ Да се родят много агънца!“, „Да се ражда много жито!“, „Пчелинът да се пълни с мед!“, „Да се раждат много теленца!“, „Да се измътят много пилци!“, „Хамбарите да се пълнят с царевица!“

След това всички отидохме да си вземем китките и после започнахме да украсяваме сурвачка. Дара: „Хайде  да сложим пуканки, за да се белеят агънца по полето като пуканки!“ Ана каза: „Да сложим и здравец, за да сме здрави!“ Елица се провикна: „И кравайчета- да има много хляб през годината!“ Андреа: „Голям грозд на лозе, пълна кесия с пари!“ И всички в един глас викнахме: „Хайде сега да попеем на пръстените!“

Запяхме дружно песента: „Здрава, здрава, Дойке ле, годенчице, и ти здрава, ле малки моми, та да пеем, Дойке ле, на пръстените. Сливи цъфтят, Дойке ле, в горна страна, не са сливи, Дойке ле пръстените. Сливи цъфтят, Дойке ле, пръстени са. Девер снаха води, Дойке ле, по мостове от хубости, Дойке ле, невестени!“

Когато изпяхме песента Ана нетърпеливо се провикна: „Хайде сега да видим дали кумата ще познае късметите ни с вързани очи“. Завързаха очите на Яна, а китките са в менчето с вода.

Кумата вдигна една китка и каза едно от наричанията, че момата, която си познае китката ще разбере за какъв момък ще се задоми.

Всички останаха с трепет да чакат, за да видят кой ще е избраникът на Яна….

София-Никол Абрашкова, 11 години