РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

„Какъв е шансът да те удари клипопузавър”- се запита любопитното хлапе, кръстено с най-популярното име на планетата Крокс: Гррпфксхъц, но дори родителите му го бъркаха с второто по-популярно име Грррпфксхъц. Ако поне малко сте се зачудили каква е тази планета, то вие сте от невежите, или, както някои ги наричат, земляни.

Крокс, мой невежи, е най-малката, но и най-егоцентричната планета от системата Чорап, кръстена на внука на откривателя ѝ, а именно Глезен Първи Велики, който измислил педикюра. Та това любопитно малко момче с многото въпроси било и много умно, и много изобретателно, но и малко досадно. След сутрешното досаждане на родителите му, Гррпфксхъц се зае да създава машина, която да решава всички въпроси. След около два паднали кокоши тръна и половина, по кралско време, той се отказа, защото се сети за нищожното изобретение на човеците, наречено Гугъл. Отегчен, той реши да провери коя е най-могъщата планета, а след някой друг изрязан нокът вече се изнерви от отговорите, които получаваше.

-Ама как?! Кой те е учил тебе!? - извика бясно Гррпфксхъц.

Той не бе по политиката, но в училище го бяха учили, че най-могъща е планетата Крокс, а това не бе никак вярно. Та тя дори не беше близо до коляното! Приятелчето ни се зае да програмира Гугъл само с отговори, които му харесват. Той обаче хабер си нямаше как се програмира. Беше запознат единствено с факта, че се програмира на интернационалния език на планетата- коляно, а това много го ядосваше. След малко яд, Гррпфксхъц вече учеше как да си направи програмен език на неговия език, за да може да направи свой собствен Гугъл.

-То т‘ва било много трудно, бе! - си каза кроксовианчето след разглеждане на около пет видео урока. Сигурно бе, че ще му е нужна помощ, а кой по-добър от приятеля му Брръфъп /Брръфъп в буквален превод на крокски език значи бизнес, а родителите на Брръфъп са акционери./.

Двамата работеха по проекта им три земни години, когато една съвсем нормална сутрин Гррпфксхъц видя, че на компютъра му се изписа грешна парола за влизането от профила, с който те направиха програмният език. Вече всичко му бе ясно. Брръфъп бе избягал с паролата и сега бе в неизвестност. Хубавото бе, че има възможност да проследиш всички устройства, които използват даден акаунт, но само на техният език, който вече е само в ръцете на Брръфъп, а най-вероятно и на много други хора, след като го продаде на други програмисти.

Единствената възможност бе да създаде програма, която да разшифрова паролата, обаче за това му бе нужна помощ от друг човек.

Както сигурно се досещате, тази история се повтори четири пъти преди Гррпфксхъц да се усети да спре преди да стигне до по-малко пари от фалит.

Преди много , много време , когато все още са живеели нашите пра-пра баби и дядовци в България имало само 3 сезона – Зима , Лято и Есен.

Може би се чудите, защо сега са четири ще ви разкажем историята за това, как Пролетта е дошла в България.

Преди, всичко било различно. Нямало кокичета , нямало пролетни песни , хората не знаели кога да съдят и дали ще им стигне само лятото за обирането на реколтата.

Бил ледовид снежен ден . На всички им омръзнало да имат само един топъл и два студени сезона .

В едно малко, но чудновато селце в Стара Планина едно момче и едно момиче решили да създадат нов топъл сезон с повече дъждове, за да бъдат почвите по-плодородни. Техните имена били Пижо и Пенда . Пижо бил умен, а Пенда сръчна . Според тях , за да бъде сезона топъл трябвало да отидат до Слънцето и да му поискат един от лъчите . Денят бил 21 Февруари .

Те отишли при Слънцето и го помолили , то се съгласило само при условие , че през новия сезон денят ще бъде по – дълъг от нощта . Братчето и сестричето се съгласили и взели един от лъчите на Слънцето.

Втората стъпка била много радост и позитивна енергия. Пижо и Пенда отишли при най-щастливото дете в селото и го пололили за малко от неговото щастие . Детето се съгласило, само ако намалят Зимата. И те решили да скъсят месец Февруари и да го направят 28 дена. Така взели от щастието на детето.

Денят бил 26 Февруари. Братчето и сестричето се чудили няколко дни, кое е последното, което им трябва. На 27 Февруари се сетили , че им трябват птички. Отишли да разговарят с врабчето и го попитали как да накарат другите птици да идват в България. То отговорило , че трябва да измислят ден, на който всички да са щастливи и студа да изчезне. Това не било толкова трудно, но следващото което поискало било по – трудно. Врабчето искало те да се превърнат в нещо , което децата да обичат и да му се радват докато не дойде царят на птиците , а именно Щъркелът.

Пижо и Пенда се прибрали и мислили цял ден, в какво да се превърнат . Накрая измислили.

На следващия ден отишли при врабчето и му казали , че Пролетта ще идва на 1 Март . А те ще се превърнат в Мартенички . Това са бяло и червено конче , което децата ще носят за здраве и ще свалят , когато видят щъркела .Врабчето се съгласило . Двамата създатели на новия сезон смесили всички съставки на 28 Февруари. Легнали да спят , а на сутринта всички българи празнували новия сезон – Пролетта .

Даника Димова и Никол Маджарова  - 7А клас - ОУ "Христо Ботев" Габрово

 – Какви са бъдещите ви планове заедно? – пита приятелят му, седнал на близкия камък.

 – О, нищо особено – свива рамене младежът до него, наблюдавайки спускащия се залез. – Ще имаме собствено жилище и две коли, за да се караме кой пръв ще излезе от гаража. Ще си намеря хубава работа, за да се наложи да я чакам два часа в някое кафене, докато тя пазарува. Задължително ще купим диван за жилището ни, там ще гледаме филми заедно, тя ще заспива още в началото и ще се налага да я пренасям до спалнята. Аз ще спя на този диван, когато се скараме и ще мисля колко силно се обичаме всъщност… Тя ще мие чиниите, а аз ще се заемам с простирането на прането, защото е прекалено ниска. И двамата ще се пробваме в кухнята и след това ще изяждаме моя изгорял омлет и нейните вкусни панирани хапки…

– И после…?

– Ще спорим за всичко. За цвета на стените, за разположението на мебелите, за големината на телевизора, за височината на огледалото и за нощната лампа. Накрая, половината от жилището ще бъде боядисана в тъмночервено, а другата половина – в  черно. Аз ще прескачам фотьойла, а тя ще се спъва в масата. Малкият, шестнадесетинчов телевизор, на който ще гледам мач, ще бъде в дневната, а големият, тридесет и два инчов, на който тя ще гледа сериал от деветдесетте, ще бъде в спалнята. Огледалото ще е поставено на средна височина, за да се навеждам леко, а тя да се повдига на пръсти. Вечер ще чете "Гордост и предразсъдъци", а аз ще мрънкам заради светлината… За рождения й ден ще й подаря блендер, а за моя ще получа силиконов пистолет…

– Свърши ли…?

– През свободното време тя ще ходи на фитнес, аз ще играя футбол. Преди първата ни почивка ще пазарувам по списък, а тя ще приготви куфарите с багажа. Ще се окаже, че трябва да отидем с двете коли. В моята ще има един мой куфар и раница, както и три нейни куфара и още две чанти. В нейната кола ще се разполага останалият багаж и чанта с храна за из път. Когато се приберем, ще разгледаме всички осемдесет и пет снимки. Ще фигурирам на две, тя ще бъде на всички останали… На Свети Валентин ще зарежем шоколадовите сърца и ще наблегнем на виното. Ще си пуснем екшън филм, в който се разкрива любовна история в последните три минути.

– Така ли си представяш близките години?! – обади се недоверчиво приятелят му.

– Е, някой ден ще се сблъскаме лице в лице със загубата. Тогава тя ще се усмихва през деня и ще плаче вечер. Аз ще се затрупам с работа и ще пуша много… Ще я уволнят от работа. Фирмата, в която ще работя, ще фалира. В същия ден ще й купя голяма кутия сладолед с лешници, а тя ще ме изведе да пием бира… Ще отидем на сватбата на най-добрите ни приятели. Тя ще бъде ослепителна в новата си рокля, аз ще бъда със стария си костюм от бала, без колан и стараейки се да не дишам много дълбоко… Поне веднъж ще се наложи да заминем в командировка. На мен ще ми бъде скучно без нея и ще й се обаждам от време на време. На нея ще й бъде тъжно, няма да може да спи, а когато се прибера, ще установя, че сме се снабдили с охранителна система…

– Това ли е всичко? – разпери ръце приятелят му.

– Казано накратко… смятам да я обичам завинаги. Но само толкова...

 Славея Семова, 18 години