Уважаеми потребители,
Добре дошли в официалната уеб-страница на Областна администрация – Габрово. Надявам се, че тук ще откриете информацията, която Ви е потребна по най-бързия и достъпен начин.Тук ще може да се запознаете с историческото развитие на област Габрово, с природните дадености и икономическото развитие на региона.Тук ще откриете дейностите, които се осъществяват от администрацията и услугите, които предлага тя за физически и юридически лица.
Създадохме този сайт с идеята да съкратим разстоянието между гражданите и администрацията и да направим нашата работа по-прозрачна, популярна и достъпна за Вас.
Светът върви с много бързи крачки напред по отношение на информационните технологии, затова като областен управител на Е – област Габрово се радвам, че ние продължаваме да се развиваме и усъвършенстваме постигнатото, с единствената цел – да сме в полза на Вас, нашите потребители!
Областен управител на област с административен център Габрово
Преди много, много години, когато на Земята годишните времена започнали да се менят, живяла фея, която всички обичали. Другите феи й се възхищавали, а елфите се влюбвали в нея. Била изключително красива, с коси златни като слънцето и очи зелени като изумруд. Със своята дарба да насочва ветровете, да кара цветята да цъфтят, птиците да пеят и слънцето да грее, тя била феята, която водела пролетта със себе си. Казвала се Далия, защото, вярна на името си, излъчвала достойнство, всички й отдавали чест, а и била много елегантна.
Веднъж, докато летяла, Далия видяла паднало ранено птиче. И то не какво да е птиче, а малко ястребче. Хищните ястреби никога не отказвали да схрускат малки същества с крилца… затова от векове били врагове на феите. Но тъй като имала добро сърце, Далия превързала с листа раненото крило и завела птичето на светло място. После се скрила в един храст и зачакала, докато малкото не било забелязано.
Минало време и един ден ястребите нападнали земите на феите. Много крилати вълшебници били ранени тогава. Накрая птиците се отказали от преследването и се разотишли. Останала само една, която упорито кръжала над полето. Далия веднага разпознала в нея малкото ястребче. То обаче вече било пораснало и отдавна било забравило за случката. Далия го видяла как се устремява към нейна приятелка, но навреме успяла да я избута встрани, за да я спаси. В следващия миг срещнала безмилостния поглед на ястреба. Тя вярвала в силата на доброто и била сигурна, че птицата ще си спомни коя е, как му е помогнала, и няма да е хване. Ала не се случило така.
За смъртта на пролетната фея всички скърбели. Но тя не си отишла незабелязано. Златистата й кръв напоила почвата на слънчевия склон, където загинала. На мястото скоро поникнало бяло цвете - Далия, цветето на достойнството и честта, което разтваряло цвета си при първата пролетна зора. Цветето никога не увяхвало, защото всяка добрина, независимо дали ще се върне при теб или не, винаги ти носи чест и неувяхващо достойнство.
Емануела Станчева, 15г.
Аз съм етнически турчин, но България е моята родина. Говорим на турски език, но не сме чак такива вярващи, както нашите роднини в Турция. Спазваме някои обреди, но повече празнуваме християнските празници.
Интересно ми е как живеят хората в Турция и постоянно чета в интернет. Там имат много интересни ритуали и обичаи, които тук не са познати. Например прочетох, че по време на сватба, младоженецът дава обещание винаги да осигурява кафе на съпругата си. Ако не изпълни обещанието си, това е основание за развод.
По време на годеж пък бъдещата булка трябва да сервира кафе на родителите си и бъдещия си съпруг, когато дойде да иска ръката й. Тя обаче няма думата относно предложението. Може да изрази волята си за бъдещия брак единствено чрез вкуса на кафето. Ако сервира напитката на годеника си със захар, значи е съгласна с годежа. Ако е сложила сол – значи този брак не й е по волята.
Аз питах моята баба знае ли тези ритуали, но тя каза, че си пие кафето по обикновения начин и не е чувала да се слага сол в кафето.
А Байрам си празнуваме. Тогава всички турци посещават своите близки, младите целуват ръка на по-възрастните, за да им простят грешките. Традицията на Курбан Байрам е да заколим животно, за да сме здрави и да успяваме във всичко. Аз знам, че според нашата свещена книга Коран Аллах накарал Ибрахим да принесе в жертва сина си, за да докаже вярата си. Но ангелите спасили момчето и вместо него заклали животно. Затова и ние правим така всяка година. Месото не трябва да остане в дома, а трябва да се раздаде на комшии и на всички по-бедни. Нашето семейство раздаваме половината месо от животното. Курбан Байрам е към средата на юли – 20-21 юли. Но ние като започнем в понеделник, празнуваме чак до петък. Първият ден мъжете се събират на празнична молитва – Байрам намаз и после колят животното. Аз също съм ходил на такава молитва, защото вече съм голям.
Аз се интересувам от ритуалите и традициите на моите предци, но се чувствам българин – съвременен човек, европеец. Човек трябва много добре да познава корените си, но също да живее мирно и щастливо с всички около себе си. Защото ние сме едно голямо семейство и трябва да се обичаме.
АЙГЮН БОЖИДОРОВ – 13 години
На татко
С. Д. се беше втренчил в големите пясъчни насипи и с невъзмутимо изражение триеше зъбите на долната си челюст в тези на горната. Опитваше се да наподоби стържещ звук. С.Д. беше среден на ръст или най-малко бе достатъчно висок, но въпреки това насипите му се струваха огромни. “Като длани, свити и обърнати, сякаш ти се кланят”, рече си наум и се озърна по навик.
По мнение на С.Д. животът му не беше представлявал нищо особено - както и се очакваше от него.
Какви насипи само!
За С.Д. всичко, което някога беше притежавал или пък бе изживявал с някого, имаше отсянката на съмнение. Дали изобщо му се беше случвало и трябвало ли е тогава да бъде по-щастлив?
Насипите като че ли едрееха пред очите му и постепенно образът им го изпълваше с превъзбуденото и загадъчно усещане за определеност.
Все пак той не можеше да направи нищо повече от това, което вече бе извършил, пътищата му напред бяха пресечени от собственото му безсилие и чувство за невъзможност и за да не го издуха вятърът към пепелищата на паметта, на него му оставаше само да превърне илюзията си за значимост в истина, която да го съхрани сред другите колкото се може по-нещастен.
Николай Петков;
17 години
Огромна зала е цветната градина
аромат и свежест носи се навред…
А лехите подредени
приютили са цветя безчет…
Ето- срамежливото кокиче
нежно свело е глава,
свенливо снежното момиче пак наднича,
предвестник то е на пролетта.
От злато пламнали в редици,
минзухари смели, стройни са войници,
с зелени шпаги- храбро цветно войнство,
бдят в градината да има ред.
Придружават дъхавите теменуги,
кавалерстват им, нали са стари дружки,
А влюбеният нарцис без свян и страх
в любов се обяснява пак
на червеното лале-палаво като дете
За миг за себе си забравил
на любовен плам се е оставил,
че горещо е мъжкото сърце…
Отдалеч огрява с усмивка блага
маргарита стройна бяла
и намигва на роза пурпурнолилава-
нали кралица е на бала…
Кавалерства и на нея днес
не кой да е, а мистичен мак-
смело той и дава знак, няма как!
Въпрос на мъжка чест…
За сърцето и се той пребори
не с един, а с двама-
гербер зноен и самонадеен и
с бял божур злочест.
Макар да идва макът от полето,
набързо той и превзе сърцето!
В ъгъла зад игликата игрива, дяволитодива
се свива мъничка душичка- нещастна, сива-
сред ритъма на валса и гореща салса
плаха момина сълза поглежда
забравена от любовта,
не отклина на нейния любовен зов
ириса лилав, за орхидеята се той оглежда,
за танци бурни е готов…
Поклаща бавно своята снага
в ритъм звезден на нощта
орхидеята изящна-
отдала се на мистичен танц със лотос,
на танго и валс…
партнира и отново планински еделвайс!
А божествен розов карамфил
сред лехата цветна се е скрил.
Чуди се и се мае- веч не може той да трае…
Пръска смело аромат-
от страст ли е или от яд,
не зная…
Бързо хваща за ръка
изоставената момина сълза.
Обещал невенът тази нощ
срез звезден водопад на Лунната пътека
всички танци/ няма лошо/
на жълтат иглика и танцуват жадно без да спират!
Изпаднал е в захлас, поклаща се във транс
дъхавият син зюмбюл-
елегантен, фин, с риза синя е от тюл…
Кръшно той подхваща блус с разцъфналия кактус-
обгръща я през кръста/ въпрос на личен избор и на вкус!
***
Приглушена светлина.
Проблясва само мъничка искра,
на магията вълшебна сред веселата глъч
по изгрев слага край на този цветен рай-
първи слънчев лъч…
А призори, хванали се под ръка
с розовопръстата зора
стрък по стрък-всички палави цветя
отлитат с цветни пеперудени крила-
като пъстрокрило ято,
И превръща утринта тази бална зала
отново в градина цветна,
която засиява с цветовете на дъгата!
Галин Николов- 18г, 12 клас
ЦИК назначи РИК- Габрово
Днес ЦИК назначи Районна избирателна комисия в Седми изборен район – Габровски, в състав от 13 членове, както следва: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Николаева Недева ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ: Евгени Василев Попов ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юлия Петрова Ненова ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Радославова Райкова-Николова ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Илиев Гьопсалиев СЕКРЕТАР: Ива-Мария Диянова Маджарова ЧЛЕНОВЕ: Мирослава Стефанова Иванова Цвета Ангелова Тодорова-Стойчева Николай Петков Миланов Васил Николаев Найденов Ивелина Николова Пеева Моника Пламенова Иванова Цола Славчева Стефанова Районната избирателна комисия встъпва в правомощията си на 20 април...
прочети повечеДаян Шаер представи творчеството си в Габрово
Даян Шаер представи творчеството си на близо двучасова среща с читатели в РБ "Априлов- Палаузов". Тя се срещна със заместник областния управител Даниела Маринова, която уважи събитието. Шаер сподели, че е дете от смесен брак- майка ѝ е българка, а баща ѝ- сириец. Още с дебютния си роман "Има ли места в рая?" тя повежда читателите на пътешествие в Сирия през спомените за детството и мирното време, и в ужаса на военните конфликти. За втория "Да откраднеш сърцето на Дявола...
прочети повечеЕкипа и децата от РЦПППО- Габрово благодариха на Областна администрация за сътрудничеството
моционална среща с екипа на Регионалния център за подкрепа процеса на приобщаващото образование и част от децата, които имат занятия в него, се проведе днес в Заседателната зала на Областна администрация- Габрово. Малчуганите подариха ръчно изработени глицеринови сапунчета под формата на великденски яйца на всички служители в институцията, а на областния и заместник областните управители великденски аранжировки. Подаръците бяха поднесени в знак на благодарност, след като Областния управител предостави безвъзмездно имот държавна собственост за създаване на Терапевтичен център, в който...
прочети повечеПриеха Областния план за защита при бедствия
Областният съвет за намаляване на риска от бедствия заседава днес под председателството на областния управител Мария Башева. Приет бе годишния план за 2024г. за изпълнение на Областната програма за намаляване на риска от бедствия 2022-2025г. Съгласуван и приет бе и Областният план за защита при бедствия. В заседанието участваха представители на 24 институции и териториални структури.
